Матерхорн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Матерхорн
Източната и северната стена на Матерхорн, изглед от град Цермат
Източната и северната стена на Матерхорн, изглед от град Цермат
45.9764° с. ш. 7.6586° и. д.
Местоположение на връх Матерхорн
Общи данни
Местоположениешвейцарско-италианска граница
Част отАлпи
Надм. височина4478 m
Изкачване
Първо изкачване14 юли 1865
Матерхорн в Общомедия

Матерхорн (на немски: Matterhorn, на френски: Mont Cervin, на италиански: Monte Cervino) е връх в Алпите (Пенински Алпи), висок 4478 m. Представлява живописен остатък (карлинг) от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди 50 млн. години, когато са се сблъскали континентите Африка и Европа. Той е разположен на границата между Швейцария и Италия. Има вечни снегове и ледници. Матерхорн е най-късно изкаченият от високите алпийски върхове. Красивата пирамидална форма на върха може да бъде видяна от швейцарския град Цермат и от италианските алпийски градове Брьой-Червиния и Валтурнанш.

Матерхорн е вероятно най-разпознаваемият връх в Алпите, благодарение на своята специфична пирамидална форма.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1789 г. швейцарският физик, геолог и изследовател Орас Бенедикт дьо Сосюр, който преди това е изкачил Монблан, решава да покори и Матерхорн, но опитът му е неуспешен.

Полет около Матерхорн

Първо изкачване[редактиране | редактиране на кода]

Между 1861 и 1863 г. англичанинът Едуард Уимпър прави няколко неуспешни опита да изкачи Матерхорн от италианска територия, но през 1865 г. решава да опита от швейцарска страна, по ръба Хьорнли. Уимпър и младият лорд Франсис Дъглас наемат за помощници планинския водач от Цермат Петер Таугвалдер и едноименния му син. В Цермат срещат англичаните Чарлс Хъдсън и Робърт Хедоу, водени от французина Мишел Кро, също с цел върха Матерхорн, и двете групи се сливат. Сутринта на 13 юли 1865 г. групата от общо седем души потегля и на 14 юли успява да покори Матерхорн. При спускането първите четирима в навързаната колона (Кро, Дъглас, Хъдсън и Хедоу) пропадат и свързващото въже между тях и останалите трима се къса, вследствие на което и четиримата загиват. Уимпър и двамата Таугвалдер успяват да достигнат Цермат на следващия ден.

Три дни по-късно Матерхорн е изкачен и от италианска страна – Жан-Антоан Карел успява при своя девети опит, заедно с Жан Биш.[1][2]

Изкачване на Северната стена[редактиране | редактиране на кода]

Премиерното изкачване на Северната стена, един от последните големи проблеми на Алпите, е осъществено от братята Франц и Тони Шмид през 1931 г. Изкачването започва на 31 юли и след бивак на стената двамата достигат върха на 1 август. Любопитен е фактът, че двамата нямат пари за пътуването и пристигат от Мюнхен с велосипеди.

Първото солово изкачване е през 1958 г. от Дитер Мархарт.

Първото зимно изкачване е през 1962 г. – на 4 февруари Хилти фон Алмен и Паул Етер успяват да изкачат стената, а на следващия ден това правят и още две свръзки.

През 1965 г. италианският алпинист Валтер Бонати смайва света, извършвайки едновременно зимно, солово и премиерно изкачване по нов път, преминавайки изключително сложни пасажи. Постига го за 5 дни (18–23 февруари).[1]

Първото българско изкачване по Северната стена на Матерхорн е направено от Христо Проданов и Трифон Джамбазов от 21 до 26 септември 1974 г., при тежка снежна буря.[3]

Първото българско зимно изкачване на стената е осъществено през 1982 г. от Николай Петков, Любомир Илиев и Иван Масларов. Изкачването продължава три дни (22–24 януари), свръзката прави два бивака по стената.[1][4]

Днес ежегодно около 2000 души се опитват да изкачат Матерхорн. Нещастните случаи не спират, като приблизително 15 алпинисти годишно загиват.

Височина[редактиране | редактиране на кода]

Матерхорн има две отделни връхни точки, разделени от 100-метров скален гребен: швейцарски връх (4477,5 m) на изток и италиански връх (4476,4 m) на запад. Имената им са свързани с първите изкачвания, а не с географското им разположение, тъй като и двете лежат на границата между Италия и Швейцария. През август 1792 г. Орас Бенедикт дьо Сосюр прави първото измерване на височината на Матерхорн с помощта на секстант и 15-метрова верига, разгъната върху ледника Теодул. Изчислената от него височина е 4501,7 m. През 1868 г. италианският инженер Феличе Джордано измерва височина от 4505 m с помощта на живачен барометър, който носи със себе си на върха. Последните изследвания (1999 г.), проведени с GPS-технология, позволяват височината на Матерхорн да бъде измерена с точност до един сантиметър и промените в нея да бъдат проследявани. Резултатът от тези измервания е 4477,54 m.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Върхът е емблема на шоколадовия десерт „Тоблерон“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Петков, Николай. От Матерхорн до Еверест. С., Медицина и физкултура, 1985.
  2. Петков, Николай. Първите на Матерхорн
  3. Трифон Джамбазов. Матерхорн – красив и свиреп
  4. Петков, Николай. Матерхорн, Северната стена през зимата на 1983 - изкачването