Пясъчните дюни покриват една пета от горещите пустини в света и често се движат безмилостно из района, поглъщайки всичко по пътя си

Едни от няй-елегантните релефни форми в света са пясъчните дюни с вълнообразни линии от остри като бръснач гребени и идеални пропорции. Те се образуват при натрупването на песъчинки. Подобно на магнит, малката купчинка привлича все повече частици поради промяната на скоростта на вятъра в тези участъци вследствие на преграда като разстение или скупчени камъни или поради срещата на две въздушни течения. Когато вятърът отслабва, част от носените песъчинки падат на земята. Веднага щом образуват купчинка, тя се превръща в преграда за вятъра и привлича още песъчинки. Така дюните нарастват и могат да достигнат невероятни размери. В Големия Западен Ерг в Алжир (част от Сахара), някои от тях са по-високи от небостъргача "Емпайър стейт билдинг" в САЩ. Една пета от горещите пустини в света са покрити с море от преливащи една в друга пясъчни дюни. Много от тези огромни океани са неподвижни, като всяко тяхно движение е възпирано от смяната на посоката на вятъра. Други се движат бавно, но неконтролируемо, и поглъщат всичко по пътя си - отделни дървета, пътища, оазиси и дори цели села. Те следват посоката на вятъра. Малките песъчинки се претъркулват и подскачат по хребета на дюната откъм наветрената страна и се прехвърлят през гребена и надолу по подветрената страна. Движещите се дюни (бархани) имат формата на полумесец. Те се появяват поединично или на групи, като по-малките се придвижват по-бързо. По време на пясъчна буря може да видите как дюна с големината на човешки крак пресича чакълено шосе за няколко минути. По-големите са по-бавни и напредват с 18 м. годишно. Дългите прави дюни често се срещат на групи. Всяка достига дължина до 20 км. и ширина от 1,5 км. Големи, самостоятелни "китовидни" дюни се образуват на подветрените страни на пустинните плата и остатъчните възвишения. В пясъчните пустини нищо не е постоянно - отпечатъците от стъпки, оставени от сутринта, до следобяд вече са изчезнали, а очертанията на дюните се променят с всеки изминал ден. Няма възможност човек да се ориентира по релефа и е съвсем реално напълно да се изгуби в пустошта.

Движи ли се Сахара?

Някои учени считат, че южният край на сахара (Сахел) напредва с 15 км. годишно. Докладите за суша, глад и смърт в Етиопия, Судан и Сомалия непрестанно шокират света. Но дали Сахара действително се придвижва на юг или пък слабата реколта води до трагични последствия като резултат от лоша политика и неправилно управление на земята? Често за опустошителния глад в Сахел се обвинява глобалното затопляне, породено от увеличаващия се въглероден двуокис в атмосферата в резултат от човешката дейност, но липсват доказателства за това. Много факти доказват, че климатът през последните 2 милиона години се променя с продължителна цикличност. Рисунки от каменната ера в Тасили Н'Аджер в Сахара (Алжир) изобразяват антилопи, слонове и лъвове. А римските градове из цяла Северна Африка като Лептис Магна в Либия били най-известните житници на Римската империя, без да е било необходимо поливане на зърното. Сега бившите ниви представляват прашни полупустинни равнини. Разрастването на пустините се дължи също и на човешка дейност. Изсичането на дърветата и нуждата от обработваема земя излага почвата на ерозия. Разораването на хълмовете, вместо около тях, води до отмиване на почвата. Лошата обработка на земята в американския среден Запад през 30-те години на XX в. превръща район с размерите на Англия в пустинна област с пясъчни бури. Този вид почвена ерозия се наблюдава и по краищата на Сахара, където се разорават пасища с недобра почва, за да се отглеждат различни култури. Счита се, че домашните животни също причиняват ерозия, като използват дълго едно и също пасище, но доказателствата все още са неубедителни. Номадските фермери често сменят местоположението си, като оставят време на тревата да поникне отново. Правителствената политика е също силен фактор за промяната в климата, причинил глада в Сахел. Войните в Етиопия и Сомалия са принудили бегълците да имигрират в полусухи области, където не могат да преживяват. Освен това съществува натиск от страна на правителството за заселване на различни райони. Хората са принудени да се откажат от традиционното номадско земеделие и да се придържат към Западните стандарти на статично земеделие, които обаче не са подходящи за земята и климата, затова се образуват пустинни области с пясъчни бури. Следователно климатичните промени са лесно извинение за гладуващите държави, но доказателствата са все още неубедителни.