Границата между морето и сушата е сред най-бързо променящите се зони на Земята, арена на действия, където вятърът и вълните нападат брега. Там постоянно се образува нова суша, защото реките натрупват наноси в морето и се оформят делти и острови. Затова бреговата ивица е подвижна и променя очертанията си. Ежедневно в морето по 2 пъти се наблюдават приливи и отливи. Но силата им се променя от година на година и те притежават голям разрушителен потенциал.

Разрушителни вълни

Безмилостната сила на морето се проявява и чрез постоянно разрушаване на скалите по бреговата линия. Сушата, простираща се навътре във водата (носове и полуострови), е изградена от по-твърди скали отколкото останалия бряг, затова тя поема с пълна сила мощта на прииждащите вълни. Те намират най-уязвимите места в крайбрежните скали, постепенно ги разяждат и оформят ниши. Понякога пробиват проход в тях и се образуват морски арки. Атмосферните влияния и вълните не са единствените фактори, влияещи на релефа по бреговата линия. Скалите също са от значение.

Сушата потъва и отново се издига

Позицията на сушата спрямо морското равнище не е постоянно фиксирана. Преди 20 000 години, по време на последния ледников период, целият район е сковн от дебел няколко километра лед. Тежестта му е толкова голяма, че земята потъва. Но сега, когато ледът е изчезнал, тя бавно се издига отново. В други части на света, които не са били покрити с лед, бреговата ивица е потопена във вода, когато в края на ледниковия период морето се надига със 125 м. Водата от топящите се ледове се влива в морето и то залива ниските брегове и запълва речните устия, които образуват дълбоки заливи - естуари, от типа на австралийското пристанище Сидни.

Глобално затопляне

В бъдеще морското равнище може отново да се повиши поради глобалното затопляне. Ще се залеят крайбрежните равнини и речните долини. Морските течния са друга мощна сила, оформяща бреговата линия. Те довличат камъни и пясък покрай плажовете и по морското дъно, като образуват пясъчни коси или подводни валове по крайбрежието. Те могат да нарастват, докато не преградят устието на някой залив. Зад тях често се образуват солени мочурища или езера-лагуни.